"Възвишение"
Часът беше 17', a обичайното място - кино "Одеон".
Отново опашка се виеше за билети, а мнозина не успяха да се доредят и останаха пред киното, в тръпнещо очакване на следващата по-късна прожекция. Студът не спираше желанието на десетки да гледат родно кино!
Филмът "Възвишение" по романа на Милен Русков, озаглавил родните класации от своята премиера насам, чиято дата беше - 10.ноември '2017година.
Заехме своите места, светлината угасна, и сякаш в мрака се пренесохме в далечната 1872година - именно години, които бележат съдбата ни, чак до днес, защото за да се наречем "свободни", трябва да се замислим именно за онези герои, прославили България, борейки се за Отечеството в името на каузата, губейки живота си в сражения - главен акцент и тема на филма, описващ по един изключително обаятелен, достоверен и детайлен начин животът на едни герои, именно четата на Димитър Николов (Общи). Местата, които ни пренасят в това противоречиво време са тези "средища на българщината", места, в които и до днес остава духът на времето... Котел, Жеравна, Сопот, Калофер.
Онова чувство, което остава във всеки един от нас, гледайки филма на Виктор Божинов е именно чувството за дълг - чувство, което трябва и съм сигурен, изпитва този, който се нарича "българин"... защото "Наша свобода от нас зависи!" /цитат от филма/. Но дали онова патриотично чувство за бойна слава и невъзможни блянове срещу поробителя бяха същината? Дали името не е случайно... "Възвишение", дали "висините", в които понякога летим или онзи хълм, чиято съдба бележи трагичното, онзи преломен момент между сладостта от свободата и злощастието от кончината...
Отново опашка се виеше за билети, а мнозина не успяха да се доредят и останаха пред киното, в тръпнещо очакване на следващата по-късна прожекция. Студът не спираше желанието на десетки да гледат родно кино!
Филмът "Възвишение" по романа на Милен Русков, озаглавил родните класации от своята премиера насам, чиято дата беше - 10.ноември '2017година.
Заехме своите места, светлината угасна, и сякаш в мрака се пренесохме в далечната 1872година - именно години, които бележат съдбата ни, чак до днес, защото за да се наречем "свободни", трябва да се замислим именно за онези герои, прославили България, борейки се за Отечеството в името на каузата, губейки живота си в сражения - главен акцент и тема на филма, описващ по един изключително обаятелен, достоверен и детайлен начин животът на едни герои, именно четата на Димитър Николов (Общи). Местата, които ни пренасят в това противоречиво време са тези "средища на българщината", места, в които и до днес остава духът на времето... Котел, Жеравна, Сопот, Калофер.
Онова чувство, което остава във всеки един от нас, гледайки филма на Виктор Божинов е именно чувството за дълг - чувство, което трябва и съм сигурен, изпитва този, който се нарича "българин"... защото "Наша свобода от нас зависи!" /цитат от филма/. Но дали онова патриотично чувство за бойна слава и невъзможни блянове срещу поробителя бяха същината? Дали името не е случайно... "Възвишение", дали "висините", в които понякога летим или онзи хълм, чиято съдба бележи трагичното, онзи преломен момент между сладостта от свободата и злощастието от кончината...
"Наша свобода от нас зависи..."